РИЦАРСКИЯТ ОРДЕН
ЗАРАЖДАНЕ, ПОСВЕЩАВАНЕ, 
РИТУАЛИ, МОРАЛЕН КОДЕКС

Пред Вас е една уникална книга, посветена на зараждането и развитието на средновековното рицарство. Създадена като древен ръкопис, богато илюстрирана с оригинални ценни миниатюри и илюстрации, тя Ви представя за първи път на български език двете най-ранни и в този смисъл най-ценни средновековни четива, които оказват фундаментално влияние за оформянето на етично-нравствения облик на рицарството – трактатът „Libre del ordre de cavayleria“ („Книга за Рицарския орден“) на великия философ и теолог Рамон Лул, написан около 1279 г., и анонимната поема „Ordene de chevalerie“ („Рицарският орден“), създадена около 1220 г. И двете произведения са първите в историята на средновековната литература, които могат да бъдат определени като „наръчници за рицаря“, своеобразен кодекс от правила за рицарството, описващ историята на създаването на рицарското съсловие, обредът за посвещаване и морално-етичните изисквания към поведението на истинския рицар.

Историческите източници са единодушни, че трактатът за рицарството "Libre del ordre de cavayleria" ("Книга за Рицарския орден") е написан от Рамон Лул в периода между 1279 г. и 1283 г. – след отричането му от светския живот на благородник в двора на арагонския крал, но далеч преди основаването на първото мисионерско училище на Майорка. Създадена в духа на епохата, книгата на средновековния философ е изложена във формата на увлекателна история за срещата на благороден млад оръженосец с възрастен отшелник, някогашен доблестен рицар (самият Рамон Лул). По този начин авторът успява да разкаже много повече за рицарството – за историята, развитието, ритуалите и високите изисквания към членовете на Рицарския орден – отколкото ако би изложил познанията си в кратка и компактна форма и със скучен и наставнически тон.
Според Рамон Лул рицарството не се състои единствено в умения по езда и боравене с оръжие, то има далеч по-дълбок духовен и морален смисъл. Първият и най-важен дълг на рицаря е да защитава Христовата вяра от неверниците, за което ще бъде почитан не само на този, но и в отвъдния свят. Той трябва да възпитава в себе си добродетели, които ще му помогнат да изпълнява рицарските си задължения – доблест, мъдрост, вярност, милосърдие, смелост, великодушие и благородство. А най-висша за него трябва да е рицарската му чест. Според Рамон Лул правилата, етиката и мъдростта на Рицарския орден трябва да бъдат подробно описани в книги, а самите рицари да бъдат обучавани в специални училища, точно както духовниците усвояват християнското учение в абатствата и университетите. Безусловно, религиозните убеждения на философа оставят достатъчно отчетлива следа в разсъжденията му, но точно толкова очевиден е и значителният му жизнен опит в рицарското изкуство и широките му познания в светската литература – рицарските романи и трубадурските поеми, които той така добре познава от младежките си години. Именно затова създаденият от него портрет на идеалния рицар, макар и дълбоко проникнат от идеите на християнството, в същото време е удивително свободен от излишна религиозност и крайно човечен, тоест в много отношения е продукт на създаващата се през онези времена средновековна рицарска култура. Не е учудващо, че този образ на идеалния рицар напълно съответства на общите настроения на епохата и на възгледите на рицарското съсловие. Именно затова книгата на Рамон Лул се превръща в класически труд, посветен на рицарството, в своеобразен учебник по рицарско изкуство, който в продължение на няколко века се ползва с огромен успех и получава широка популярност в цяла Европа (с изключения на Германия). Написана на родния каталунски език на Рамон Лул, "Libre del ordre de cavayleria" ("Книга за Рицарския орден") е преведена още през 13 в. на френски и кастилски. Два века по-късно, през 15 в., тя е преведена от френски на средновековен шотландски от шотландския поет сър Гилберт от Хага (ок. 1450 г.) и на английски от Уилям Кекстън (през 1484 г.). Българският превод на книгата на Рамон Лул е осъществен от старофренски език и е сравнен с английското издание на Уилям Кекстън.