сряда, 20 февруари 2013 г.

ВЕДА СЛОВЕНА





Загадката Веда Словена





Мнозина имат някаква, повече или по-малко достоверна, представа за "Веда Словена". Така, накратко, хората наричат сборника български народни песни, съставен и издаден от Стефан Веркович. За съжаление малцина от тях са запознати със същината на книгата, а още по-малко са онези, които са наясно със споровете и академичната врява около нейното авторство, съставителство и съдържание. За любознателния читател, който не страда от предразсъдъци и предубеждения, нашето издателство ще се опита, безпристрастно и обективно,  да опише историята на този така оспорван труд.

       През 1874 г.,  в Белград, излиза първият том на "Веда Словена", или както е пълното заглавие на сборника: "Веда Словена. Български народни песни от предисторическо и предхристиянско време", Книга I. Съставител и издател на този сборник е роденият в Босна хърватин,  фолклорист и етнограф, нумизмат и любител-археолог, колекционер и общественик, Стефан Илич Веркович, известен още като „Антикаджията”. 
      Стефан Илич Веркович е роден на 5 март 1821 г. в село Угляра, на босненския бряг на река Сава. Той произхожда от бедно хърватско семейство, но остава рано сирак и така попада във францисканско католическо училище към един манастир, а после полага обет като монах в същия манастир. В периода 1837 – 1843 г. изучава богословие в епископския лицей в Загреб. Именно в този лицей младият Веркович е запленен от идеята, че всички южни славяни са потомци на древните траки и илири. През 1843 г. младежът напуска лицея и загърбва монашеството. Същата година Веркович става агент на сръбското правителство и започва да изпълнява тайни мисии (свързани с определянето и локализирането на компактни групи славянско население и подкрепа за славянското им самосъзнание) в Черна Гора, Косово, Хърватско и населените със славяни райони на Османската империя. През следващите 12 години от живота си той често обикаля славянските райони на Балканския полуостров и събира средновековни славянски ръкописи, антични монети и артефакти. През 1855 г. Веркович се установява в град Сяр, в тогавъшната Османска империя, и се включва активно в борбите за църковна независимост и просветното движение на българското население в Източна Македония и Западна Тракия. През следващите 20 години от живота си Веркович редовно докладва на сръбското правителство за настроенията сред славянското население в Османската империя. По това време той поддържа активни контакти и кореспонденция с много от дейците на Българското възраждане. През 1855 г. Веркович започва да събира български народни песни и приказки и през 1860 г. издава в Белград книга, озаглавена Народне песме македонски бугара. Тези песни са предимно от групата на т. Нар. „женски песни”, т.е. те са лирични и свързани с бита.
      През 1865 г., по думите на самия Веркович, той се захваща със събирането на народни песни, от групата на т.нар. „мъжки”, „трапезни” и „юнашки песни”. Както казва самият Веркович, събирането на тези песни не е случайно, в тях той търси антични предания и сведения от славянската езическа история. И така, през март 1865 г. той пише писма до десетина свои приятели, българи, и ги моли да му съдействат като издирват и записват подобни народни песни. Почти веднага, още през април на същата година Веркович получава първата записана песен, за Александър Македонски. През август 1866 г. при него пристигат и първите две записани песни за Орфей. Окрилен от тези свои открития, Веркович отива на Ентографската изложба в Москва и там, през 1867 г. излиза от печат Древняя болгарская песня об Орфее. До края на същата година късметът се усмихва на Веркович и той успява да събере още 56 песни, които, по неговите думи, съдържат около 17000 стиха и са свързани с далечното минало на славяните. 
        Седем години преди да излезе "Веда Словена", през 1867 г.,  е отпечатана, пак в Белград, песента "Женитбата на Орфей", която по-късно е включена в първата книга на сборника. Още тогава започват продължилите десетилетия, а вече и векове, дискусии около авторството на цикъла песни в сборника. Забележете, споровете са предимно около авторството, а не толкова за съдържанието или повествователната и естетическа стойност на песните.
        През 1871 г. Веркович се свързва с д-р Шафарик, с молба за съдействие за издаването на сборника и му дава ръкописа за оценка. Д-р Янко Шафарик дава благословията си и  така, през 1874 г., в Белград излиза "Веда Словена", Книга I.  
       Излизането на тази книга взривява европейската научна общност. Етнографите и фолклористите се разделят на два лагера, „за” и „против”, а почти веднага в спора се включват писатели, общественици и както винаги, политици. 
        Сред поддръжниците на тезата, че "Веда Словена" представя автентичен фолклор, са известни европейски учени като Емил Бюрнуф, Албер Дюмон, Огюст Дозон, Янко Шафарик, Бронислав Грабовски, Леополд Гайтлер, Измаил Срезневский, Всеволод Милер, както и редица български общественици и етнографи, като Стоян Данев, Кузман Шапкарев, Моско Москов, Христо Попконстантинов и Димитър Маринов. Вестникът на Българската екзархия, "Новини", който излиза в Цариград, също застава на страната на поддръжниците. 
       Разбира се, споровете около авторството и автентичността на "Веда Словена" създават и твърдо ядро от противници както на самата книга, така и на нейните автентичност, авторство и съдържание. Сред противниците на тезата за автентичността на "Веда Словена" като фолклорен извор  са и учени като  Луи Леже, Йозеф Иречек (баща) и Константин Иречек (син), Пьотр Лавров и др., както и българските фалклористи и общественици Иван Шишманов, Михаил Арнаудов, Гане Тодоровски, Антон Попстоилов и т.н. Противниците на "Веда Словена" твърдят, че песните са съчинени от Иван Гологанов, български учител и общественик от Димерхисарско и Сяр, който е главният събирач на песните от сборника. Други казват, че те са писани, или най-малкото фалшифицирани,  от Гологанов и Веркович, който е „повлиян” от фантастичните теории на Раковски. Трети, по чисто геополитически причини, заявяват, че всичко, от първата до последната дума във "Веда Словена", е фалшификация и измислица.     
       През 1877 г. Стефан Веркович се преселва в Русия, където е подкрепян от руски учени етнографи,изкушени  радетели на „панславянството”. С тяхна помощ Веркович обработва и съставя втората част на сборника "Веда Словена".        
      През 1881 г., в Санкт Петербург, с подкрепата на императорското семейство, на бял свят се появява втората книга от "Веда Словена", чието пълно заглавие е: "Веда Словенах. Обредни песни от езическо време. Запазени като устно предание при македонско-родопските българо-помаци", Книга втора. 
        Тази Втора книга на "Веда Словена" окончателно разбунва духовете и втърдява позициите, както на поддържниците, така и на противниците на сборника. Малко след това става известно, че събирачите са предавали песните на учителя Иван Гологанов, от Крушево, който ги преписва и предава на Веркович. Противниците на сборника решават, че Гологанов е измислил или преправил песните и това става техен основен аргумент в спора. Затова, през 1893 г. Атанас Шопов пише следното: „Тоя г-н Ив. Гологанов се е ползувал и се ползува с голямо значение и известност в Серско. А серските влиятелни гръцки кръгове, както и началството на Серския манастир „Св. Йоан Предтеча”, му правят големи почести, щото има влияние между еднородците си. Г-н Иван Гологанов притежава дълбоки познания в гръцкия език, а в българската книга е самоук.”
       Но на  27 декември 1883 г. в село Крушево, при учителя Гологанов, пристига проф. В. Качановский от Казанския университет, изследва терена и записва песни от местните хора, а след това се връща в Русия напълно убеден, че "Веда Словена" е автентична. 
      В края на 19 в. и началото на  20 в. дискусиите около "Веда Словена" излизат извън научната среда и намира широка публичност. В споровете около автентичността и съдържанието на сборника, освен учените, се намесват безспорни авторитети в литературата като Вазов, Пенчо и Петко Славейкови, Любен Каравелов. Противостоянието се засилва и двете страни привличат граждански организации и личности с безспорен авторитет. Но идва периодът на войни и преврати и споровете около "Веда Словена" стихват. Започва небивала шовинистична кампания и сборникът, в качеството си на доказателство, макар и спорно, за величието на нацията, влиза в употреба на държавната машина. Противниците на автентичността на "Веда Словена" временно смекчават позициите си.  До средата на 50-те години на 20 в. сборникът е използван от определени политически кръгове като основа за великобългарска пропаганда. В края на 50-те и началото на 60-те години на 20 в. сред противниците на сборника застават редица сръбски и югославски учени, на които самото словосъчетание „български песни от Македония” не им харесва особено. Версията, че "Веда Словена" е фалшификация е подкрепена и от българския литературен историк, критик и фолклорист, академик Петър Динеков. Всеобщото мнение, за което обаче няма никакви доказателства, е, че песните в сборника като цяло, или в частност онези от тях, които се отнасят до личности и събития от Древността, са измислени от учителя Иван Гологанов. 
Дали учителят Гологанов е успял да измисли и да напише повече от 30 000 стиха за по-малко от 10 г.? Ако това е така, то той е абсолютен поетичен гений и заслужава своето място в историята на световната литература.  Но ако скромният учител не е този поетичен гений, значи отново се повдига въпроса за автентичността на Веда Словена като фолклор. Това обаче означава, че трябва да се преразгледа като цяло културното развитие на европейската цивилизация.  
      През 80-те години на 20 в. диспутът в България се разгаря с нови сили. Институтът по литература към БАН организира семинар за "Веда Словена". Тезата за автентичността намира нови поддръжници в лицето на Кръстьо Куюмджев, Тодор Ризников и др. Разбира се, появяват се и нови противници. През 1991 г. се появява монографията на Иван Богданов Веда Словена и нашето време, която е сред най-успешните опити да бъде доказана автентичността на сборника. Оттогава насам "Веда Словена"  продължава да бъде предмет на научни, изследователски, обществени и патриотични спорове. 
     Последното издание на "Веда Словена" е осъществено през 1997 г. от издателство „Отворено общество” - в два тома, съдържащи общо 1169 стр., със съставител поета Борис Христов. Изданието е с осъвременен текст, зтъй като екипът, работил по проекта, е на мнение, че архаичният правопис и множеството грешки в оригинала изискват такъв подход.
      Нашето издателство предлага на читателя оригиналното издание, защото вярваме, че съвременните българи трябва да имат представа за автентичния текст на произведението. Ние сме убедени, че ограниченият, за съжаление, читателски кръг,  който търси във "Веда Словена" определени послания, надхвърлящи националните интереси на една или друга страна по света, ще се справи с архаичния правопис и грешките, както и с онези „букви и знаци, които не са възприети от нормата на съвременния български език и поради това имат неясна звукова стойност за съвременния читател”. Позволихме си да представим "Веда Словена" с дизайн, съответстващ на древната славянска душевност. Освен това преведохме и оригиналния предговор на Стефан Веркович към първата книга на сборника, в който предговор най-ясно са описани идеите за неговото съставяне.
     Накрая, без да вземаме страна в споровете около "Веда Словена", ще си позволим да цитираме Сефан Стамболов, който, отговаряйки на упреците, че дава Народна пенсия на един фалшификатор (учителя Гологанов), казва следното: „Всички европейски академии проявяват интерес към песните от Родопите, така че, няма значение дали ги е чул от нечий език или сам ги е измислил, за нас, българите, е едно и също...”            


Издателство „МАРИЯ АРАБАДЖИЕВА” 


Няма коментари:

Публикуване на коментар