неделя, 10 февруари 2013 г.


Алегорията
Dance Macabre (Танцът на Смъртта) 



Танцът на Смъртта (лат. Mortis Saltatio; нем. Totentanz, англ. Dance of Death, фр. Danse macabre, итал. Danza macabra, исп. Danza de la muerte) е алегоричен сюжет в живописта и литературата на Средновековието, свързан с един от вариантите на европейската иконография на смърт­та и тленността на човешкото битие, при който персонифицираната смърт води към гроба верига от човешки фигури. Групата хора, водена от Смъртта, включва крал, кралица, монах, търговец, съдия, рицар, старица, юноша, девойка, и т.н. – без значение от социалното положение или възрастта на участниците в танца, в него Смъртта обединява всички.

Първите образци на Танца на Смъртта се появяват около 1370 г. във вида на серии от римувани стихове, представляващи алегоричната основа за рисунки и живописни платна. По-късно идеята на Танца на смъртта навлиза широко във всички видове изкуства и чрез театрални постановки, картини, гравюри и скулптурни произведения се превръща в характерната за периода 14 – 16 в. представа за смъртта в Западна Европа. Тази традиция продължава чак до края на 16 в., но архетипът трябва да се търси в древната латинска традиция. 


В основата на алегорията, изразявана чрез Танца на Смъртта, е заложена идеята за мимолетността на човешкия живот, заплашен всеки миг от унищожение, за незначимостта на земните блага и нещастия, за равенството на всички и на всеки пред лицето на смъртта, която поразява внезапно и папата, и императора, и човека от простолюдието и отнася неумолимо както стареца, така и юношата или новородения младенец. Тези идеи се коренят в самата същност на християнското учение, но особено занимават умовете на хората в епохата на Средновековието, когато, под влиянието на тежките условия на живот, във въображението на простодушно вярващите смъртта представлява суров палач за злите и благодетел за добрите и потиснатите, отваряща им вратата към друг, по-добър свят. 

Мислите за смъртта и нищожността на всичко земно получават особено широко разпространение към края на 10 в. и началото на 11 в., когато общественото настроение очаква близкия край на света. Вероятно по това време се появяват първите опити на словесността да облече тези мисли в поетична, образна форма. Впоследствие, в годините на чумните епидемии и други бедствия, тези опити стават все по-чести и водят до съчиняването на все по-сложни и дълбокомислени алегории. 

Постепенно в съдържанието на подобни съчинения започва да преобладава горчивият хумор: смъртта е изобразявана като ловък мошеник, който надиграва всеки съперник, или като водач на хоровод, в който участват представители на всички възрасти, полове, йерархии и състояния. Смъртта често е представяна като злорад музикант, който кара всички да танцуват под звуците на неговата свирка. Тези алегории се ползват с голяма популярност и, тъй като могат да служат за укрепване на религиозното чувство на народа, благодарение на назидателния елемент в тях, Католическата църква ги въвежда в своите мистерии и допуска изобразяването им по стените на храмове, манастирски огради и гробища. В тези времена драмата и танцът са неразделно свързани и това обяснява названието Танц на Смъртта. 
Изображения на Танца на Смъртта се появяват още през 1380 г. по стените на парижкото гробище Saints Innocents. Тези картини често са придружени от силабически стихове, които описват съдържанието на представените сцени. Още от началото на 15 в. Танцът на Смърт­та започва все по-често да бъде възпроизвеждан не само в живопис­та, но и в скулптурата, дърворезбата, килимарството, а от 1485 г. и в илюстрациите към различни литературни произведения. Поради усъвършенстването на изкуството на гравюрата и изобретяването на книгопечатането, особено в Германия, започват да се разпространяват огромни количества общодостъпни картини на Танца на Смъртта, във вид на отделни листа или тетрадки, където изображенията са придружени от стихотворен текст. Най-прочутото от тези издания е серията от 52 рисунки на Ханс Холбайн Млади, гравирани на дърво от Ханс Лютценбургер. 
Композицията на Ханс Холбайн Танцът на Смъртта, онагледяваща властта, която смъртта има над човечеството, според първоначалния план на художника остава отворена и гравюрите никога не са събрани в издание, композирани по един и същ начин. Между 1522 –1526 г. в Базел Ханс Льоцелбургер, познат още като Ханс Франк, ненадминат ксилограф, гравира част от ксилографиите. Една от дях, Херцогинята, носи неговите инициали. 

Днес почти всички изследователи на творчеството на Ханс Холбайн Млади приемат, че илюстрациите за Старият Завет, както и тези за Танцът на Смъртта, са подготвени от Холбайн и Льоцелбургер за лионския печатар Мелхиор Тречсел. По-голямата част от творбите са готови през 1526 г., когато смъртта на Льоцелбургер и заминаването на Холбайн за Англия прекъстват начинанието. По това време четиридесет от гравюрите на Танцът на Смъртта са готови, другите са в процес на обработка, а последните две Холбайн само скицира. 

Целият този материал е даден на Тречсел. Дървените блокове остават при него много години, преди да реши да ги издаде. От една страна политическата ситуация го възпира да печата в католически град като Лион произведение, в което духовенството и френският крал са представени в неблагоприятна светлина. На гравюрата, наречена Папата, дяволът се е покачил на балдахина над трона и чака смъртта да отнесе понтифекса, за да завладее душата му. Така също, изобразеният от Холбайн крал, който доста напомня Франсоа I, е представен по време на разточителен банкет, на който Смъртта му предлага вино. Тези подробности и съображението, че Холбайн, назначен в двора на Хенри VIII, има предпочитание към реформираната вяра, безсъмнено са причина името на художника да не се посочва в нито едно издание на Танцът на Смъртта, като в предговора се загатва само името на вече починалия Льоцелбургер. Друга причина за отлагането на публикуването на гравюрите най-вероятно е, че Тречсел търси гравьор, който да е способен да изработи недовършените ксилографии в стила на Льоцелбургер. 

Първото издание на "Танцът на Смъртта", публикувано от братята Мелхиор и Гаспар Тречсел, лионски издатели, най-накрая се появява през 1538 г. със заглавието Les Similachres & Historees Faces de la Mort avtant elegamtment pourtraictes, que artificiellement imaginees (Пародии и истории за срещата със Смъртта: колкото истински, толкова и измислени). В книгата са поместени 41 гравюри на Холбайн, всяка от тях с текст от латинската Библия и четиристишие на френски език, дело на френския писател и издател Жил Корозе (1510–1568 г.), а предговорът е написан от лионският абат Жан дьо Возел (ок. 1495– ок.1559 г.).
Следващите две издания са от 1452 г. (едното с латински текст, другото с френски текст), след това има още едно, отпечатано през 1545 г. Едва в петото издание са включени осем нови ксилографии: Войникът, Комарджията, Пияницата, Глупакът, Разбойникът, Слепецът, Каруцарят, Просякът. В следващите издания на Танцът на Смъртта са включени още няколко групи Деца, носещи оръжия, барабани, тръби, емблеми на войната, лова и лозарството. Отначало не виждаме връзката между тези групи и Танцът на Смъртта, освен фактът, че са проектирани от Холбайн и имат същия размер като ксилографиите от книгата, както и че поне две от тях са гравирани от Льоцелбургер и са публукувани във всички издания на книгата след 1545 г. По този начин се достига до убеждението, че са проектирани като част от творбата – може би с идеята представените на тях жизнерадостни сцени да са в контраст с образите на унищожението и смъртта.

Добавените към оригиналното издание на Танцът ксилографии се различават значително по начина си на изработка. Войникът и Каруцарят са гравирани в стила на Льоцелбургер, като най-вероятно е той самият да е изработил по-голямата част от тях, оставяйки само някои дребни детайли недовършени. Пияницата и Разбойникът са изработени от съвсем друг гравьор. Ксилографиите Младоженката и Младоженецът, представени само в последното издание от 1562 г., се различават значително от останалите по начина си на изработка. Контурите на Холбайн могат да се различат, но това е единственото му участие в създаването им. Релефът е изработен от лионски художник, който се опитва да се придържа към стила на Льоцелбургер.
В разгара на Реформацията и на фона на традиционните средновековни представи, ксилографските отпечатъци в тази книга предизвикват огромен интерес. Илюстрациите на Холбайн са нови по дух, смели по характер и дори саркастични по същността си, което ги прави особено популярни във всички слоеве на обществото из цяла Западна Европа. Особеното в случая е това, че докато рисува своите илюстрации за Танцът на Смъртта, Холбайн изоставя старинния тип на подобните композиции и се отнася към този популярен сюжет по съвсем нов начин. Холбайн си поставя целта да изрази не толкова идеята, че смъртта еднакво безпощадно сразява човека, независимо от неговата възраст и обществено положение, колкото иска да обясни, че смъртта се появява неочаквано сред житейските грижи и наслади. Затова, вместо веригата от фигури, или танцуващи двойки, където единият танцьор винаги е Смъртта, той рисува поредица от отделни, несвързани една с друга сцени, поставени в подходяща среда, в които Смъртта е изобразена като неканен гост. Така например Холбайн показва как Смъртта отива при краля, когато той седи на маса, отрупана с лакомства, или посещава знатна дама, която тъкмо си ляга да спи в своята разкошна спалня. В други гравюри той изобразява как Смъртта посещава проповедника, който тъкмо е увлякъл със своето красноречие тълпа слушатели, или как Смъртта навестява внезапно съдия, който води съдебен процес, селянин, който оре нивата си, или лекар, който преглежда пациент. 

В някои от рисунките си, където Смъртта е централната фигура, Холбайн все пак вкарва, верен на своята практика, образите на прочути свои съвременници. Така например, в картината на срещата на папата със Смъртта, може да бъде разпознат папа Александър VI, чието светско име е Родриго Борджия, а коленичилият в друга рисунка император е Максимилиан I, който е на престола на Свещената Римска империя от 1493 г. и до 1519 г. Изобразеният в друга картина крал е Франсоа I, а в различни рисунки присъстват кардинал Каетан, прочутият борец срещу Реформацията, Мария Бургундска, съпругата на Масмилиан I, и много други популярни по това време личности от европейския елит.
Някои критици виждат в Танца на Смъртта явна подкрепа за идеите на Лутер, други търсят връзките на тези ксилографии със средновековните традиции и германската школа в гравюрата, трети настояват, че в илюстрациите на Холбайн може да се долови италианското влияние. Но, независимо от това, всички те признават огромното значение на Танцът на Смъртта за оформянето на обществените представи и настроения през конкретната епоха. За двадесет и четири години, в периода 1538–1562 г., мотивът за Танца на Смъртта става популярен в Европа с многобройни и различни по изработка и значение копия на алегоричните картини на Холбайн. В алегоричните, символични и стилизирани, макар и конкретни образи, всеки западноевропейски съвременник на явлението открива материализираното присъствие на своята лична житейска среда. В цяла Западна Европа, в катедрали и черкви, кралски дворове и търговски гилдии, кръчми и манастири, се водят разгорещени спорове кой и как е изобразен в илюстрациите. В тази връзка приносът на Холбайн и неговия Танц на Смъртта за развитието на западноевропейския светоглед, обществени нагласи, религиозни представи, изобразително изкуство и, не на последно място, книгопечатане, е всепризнат и трудно подлежи на оценка. 

За нашето издателство е чест, че за първи път представя на българския читател прекрасните илюстрации на Ханс Холбайн Млади от неговата серия "Танцът на Смъртта", придружени от текстове от Библията (на латински и на български), както и от четиристишията на Жил Корозе (в оригинал на средновековен френски език и в превод на български). В албума са включени 41 гравюри на Ханс Холбайн Млади от първото издание на "Танцът на Смъртта" от 1538 г., както и 8 допълнителни гравюри от петото издание от 1547 г. Книгата ни е подготвена по ценното произведение "The Dance of Death by Hans Holbein", издадено през 1886 г. от Бернар Карич в Лондон, което имахме щастието да купим в една антикварна книжарница във Флоренция. Всъщност точно тази антикварна книга стана причината да създадем поредицата от албумни издания „ARS LONGA“. И макар албумът с гравюрите на Ханс Холбайн Млади да излиза от печат единадесети поред в поредицата, за нас той е началото на една вдъх­новена идея да представим колекции от гравюри на най-известните художници, създали вечни и неповторими шедьоври на графичното изкуство.

Издателство „Мария Арабаджиева“

Няма коментари:

Публикуване на коментар